• А този момент сега не е ли достатъчно специален? Кое го прави по-обикновен? Аз смятам, че нашата нагласа.
Лошото е, че когато сме с такава нагласа, че ежедневието е скучно и сиво и че в „обикновените“ моменти не можем да се радваме на живота, когато чакаме специален момент и поставяме условия за щастието си (например: „само да дойде събота вечер, когато ще съм на купон“, „само да дойде рождения ми ден“, „само да срещна него/нея“…), то винаги ще има едно „ако“, винаги щастието ще е някъде далеч в неясното бъдеще. С такава нагласа и с такива мисли на подценяване на ежедневието, ние привличаме ситуации, в които пак няма да сме доволни. Защото сме свикнали да има „ако“, да си поставяме условия, да не си позволяваме да се наслаждаваме на момента, ако не е достъчно специален.
Така пропускаме радостта от Настоящето. А и как може да се случи нещо хубаво, като ние не го допускаме, като ние сами си слагаме преграда и отказваме да видим прекрасните неща около нас тук и сега – например красивото дърво навън или цветето в саксията до нас, усмивката на някой случайно срещнат, шегата на някой колега, аромата на кафето, което пием. За всички тези дребни неща ние сме сякаш слепи, а именно дребните неща правят деня прекрасен.
Друг път се тревожим за предстоящите ни задачи или се терзаем от нещо, което се случило в миналото. Или си спомняме някои хубави моменти и си мислим: „колко хубаво беше тогава“…
• Обърнете внимание колко често мислите ви летят към
бъдещето или миналото, а пренебрегвате сегашния момент.
Често, нали? Тогава как можем да очакваме да бъдем радостни и щастливи Сега? И защо се оплакваме, че е скучно и сиво, като ние си слагаме завеса, от която не можем да видим цвета? Та ние изобщо не поглеждаме истински сегашния момент… Мислите ни са навсякъде другаде, но не и тук.
А всъщност живота ни е тук и сега. Времето е илюзия. Ние се съсредоточаваме върху илюзията, а пренебрегваме нашата реалност, която е в Настоящия момент.
Екхарт Толе пише в книгата си „Силата на Настоящето“:
„Случвало ли ви се е някога да помислите или почувствате нещо извън Настоящето? Мислите ли, че това ще се случи някога? Възможно ли е нещо да се случи и да бъде извън Настоящето? Отговорът е очевиден, нали?
Никога нищо не се е случвало в миналото, то се случва в Настоящето. Никога нищо няма да се случи в бъдещето, то ще се случи в Настоящето.
Това, което смятате за минало, е следа в паметта от някогашно Настояще, съхранена от ума. Когато си спомняте миналото, вие реактивирате следа в паметта – в Настоящето. Бъдещето е въображаемо Настояще, проекция на ума. Когато то настъпи, настъпва като Настояще… Когато мислите за бъдещето, мислите Сега.
Очевидно миналото и бъдещето нямат своя собствена реалност.“
• Помислете си: колко често, когато обядваме, пием си кафето,
вървим към работата или си взимаме душ и т. н, , мислите ни са някъде в бъдещето или миналото?
А колко по-различно е всичко, ако примерно като вървите към работа сте напълно в Настоящето…Огледайте се, вижте дърветата, небето, птичките, вижте някоя витрина на магазин, погледнете усмивката на някое дете, минаващо покрай вас… Ще се изненадате, че има толкова неща по пътя към работата, които просто не сте забелязвали. Когато пиете кафе, насладете се на приятния аромат и на усещането, не мислете за друго. Когато обядвате или хапвате някакъв десерт, насладете му се, отдайте му се, нека мислите ви са тук. Оставете мислите за предстоящата среща или вчерашния неуспех. Те нe са тук . Вижте – сега ги няма. Каквото и да има да правите утре, то не е тук. То не съществува никъде, освен в главата ви. Позволете си да сте тук и усетете спокойствието и блаженството на усещането от този миг. Има някакво спокойствие, когато си тук и сега, когато се абстрахираш от илюзията на времето.
• Може би ще попитате: „А когато сме нещастни, как да бъдем
тук и сега и да се радваме на живота?“
Вие се чувствате нещастни, защото не сте в Настоящето. Притеснени сте за нещо, което се е случило в миналото или което ви предстои утре.
• Но помислете си: имате ли проблем точно сега, в този
момент, в тази секунда?
Както казва Екхарт Толе, проблемите ни са илюзия на ума. Те са просто житейски ситуации, творение на ума, които съществуват само във времето.
Но животът ни е сега. Животът ни е нещо реално.
Може би това ви се струва като бягство от действителността?
Напротив: Действителността е тук и сега. Именно когато мислим за бъдещето и миналото ние бягаме от действителността… Защото нашата реалност е това, което възприемаме, което е тук и сега.
Когато сме напълно в Настоящето всъщност най-добре можем да се подготим за бъдещето и да решим житейските ситуации.
Когато сме съсредоточени върху днешните задачи напълно, без да мислим за представянето ни утре, ние всъщност най-добре се подготвяме, защото сме отдадени напълно на това, което правим сега. А пълноценният днешен ден е предпоставка за успешен утрешен ден.
А ако имаме „проблем“, най-добре можем да го решим, когато сме тук и сега, когато се абстрахираме от мисли за бъдещето и миналото, когато излезем от ситуацията, която се е случила вчера или която очакваме да се случи утре. Именно тогава, когато се абстрахираме от всичко и се съсредоточим в сегашния спокоен момент, тук и сега, решение се появява. Защото само в Настоящето, когато не сме обременени от друго, можем да достигнем до Мъдростта , която носим в себе си. Тогава проблемът вече не е проблем и често се решава от само себе си.
„Когато сте пълни с проблеми, няма място да навлезе нещо ново, няма място за решение. Затова при всяка възможност създавайте малко място, малко пространство, за да видите живота зад житейската ситуация.“ Екхарт Толе
Какъвто и „проблем“ да имаме, каквито и да са обстоятелствата, когато сме тук и сега, винаги имаме избор:
- когато плащаме за нещо, може да се вайкаме, че сме похарчили много пари, а можем да се наслаждаваме на покупката.
- когато сме на работа, можем да се оплакваме колко е тъпо и да мрънкаме, а можем се опитаме да направим обстановката по-добра.
Всъщност имаме поне 3 избора:
- Да направим промяна, която ще ни накара да се чувстваме по-добре.
- Да напуснем.
- Да ПРИЕМЕМ напълно ситуацията.
Когато сме в Настоящето и се наслаждаваме на всеки момет, тогава излъчваме положителна енергия и привличаме все повече приятни емоции и хубави моменти. Тогава ВСЕКИ МОМЕНТ Е СПЕЦИАЛЕН.
„Когато трансформирате дори една преобладаваща негативна мисъл, вие правите сериозни промени във вашата енергия. А докато променяте отвътре, всичко наоколо ще започне да се променя, включително и желанията ви ще се сбъдват. “ Сандра Ан Тейлър
В Будизма и в Дзен будизма има различни начини за насочване на вниманието към Настоящето. Един от тях са така наречените чаени церемонии, когато просто пият чай, но цялото им внимание е насочно към удоволствието от тази „обикновена“ ежедневна процедура. Те се съсредоточават върху усещанията от всички сетива – аромата на чая, вкуса на всяка глътка, топлината на чашата, тишината… Отдават се на момента напълно.
Именно така се усеща радостта, удоволствието от всеки миг и се преоткрива красотата на всичко около нас. Именно тогава усещаш, че:
Всеки момент е специален и че във всеки момент радостта, спокойствието, щастието е при нас.
Всичко е тук и сега. Трябва просто да го видим, да отворим сетивата си за него.
Пробвайте и вие, когато пиете кафе или чай, когато обядвате или си вземате душ да отворите сетивата си и да се насладите на всеки „обикновен“ миг.
Не е ли всеки миг специален?
Източник : http://sebepoznanie.com