Шапката покрива главата – центъра на човешкия ум. Различните цветове символизират различни начини на мислене, които са използвани по време на процеса на предаване. Когато сменим една шапка с друга, ние виртуално променяме и модела си на мислене. Лидерът на групата инструктира участниците коя шапка трябва да сложат и на кои въпроси да отговорят. По този начин “насочва” мисленето към позитивно, критично и пр. Методът помага да се дефинира ситуацията и да се вземат положителните, отрицателните и емоционалните аспекти под внимание. Този инструмент усъвършенства взимането на решения, справянето с кризи и планирането на последващи стъпки.
Какво представлява този метод?
Идеята на метода се състои в разграничаване на различни типове мислене. Това довежда до съсредоточаване в един тип, след което в друг и т.н. Тук ще разгледаме шапките от “цветна” гледна точка.
Бялата шапка представя фактите и информацията за ситуацията и проблема. Това е обективно знание, повече описание отколкото обяснение.
Анализът на бялото ни показва, че то е съставено от всички налични цветове в природата. Богатството на емоции и чувства в него му позволява да бъде обективно, имайки в себе си всяка страна и гледна точка.
Червената шапка представя емоционалните усещания за проблема или ситуацията. Това е субективно преживяване, чувства и интуиция. Червеното е най-физическия цвят. Затова Де Боно правилно го свързва с първичните реакции, които предизвиква проблема или кризата. Червеното е цветът с най-ниска честота на трептене и е символ на първичното. Де Боно разглежда интуицията като “червена първичност”. На много хора това може да се стори погрешно. Не забравяйте обаче, че тук интуицията се използва като подтик да се вземе решение. Разглеждат се по-скоро емоциите, получени интуитивно.
Зелената шапка произвежда нови идеи, предложения и решения. Тя е символ на открито и творческо мислене.
Зеленото се намира в средата на Нютоновия спектър. То е цвета на природата, баланса. Без баланс, няма креативност и идейност. Слагайки зелена шапка, отприщвате силата на творческото начало във вас.
Жълтата шапка събира положителните аспекти на решението, предимства или бъдещи ползи. Тя също представя положителната мотивация на избраното решение.
Жълтото е цвета на разума и добротата. Изключително вдъхновяващ и положителен цвят цвят, жълтото събужда и стимулира мисловните способности.
Черната шапка събира всички негативни аспекти за правилното разрешение или решение. Този, който я носи описва заплахи, неудобства или лоши последици.
Черното, за разлика от бялото показва липса на цвят. Липса на емоции и знание. Тук Де Боно е задействал и аналогии от използването на черното в миналото (които също не са случайни). Черното се е наложило като “отрицателният, мрачен цвят”. Всъщност няма отрицателно зареден цвят! Черното е просто липса на цвят.
Синята шапка представлява контрол върху целия процес. Тя предлага последващите стъпки по време на срещата и след това. Тази шапка позволява участниците да променят процеса и да фокусират метода правилната посока.
Синьото ни дава чувство за дълбочина. Чрез него изплува истината за обективната реалност. Де Боно, отново се е съобразил с характеристиките на цвета. Синьото подпомага контролиращият процеса. В синьото се крие достатъчно сила за промяна и контрол.
Има много начини, по които да се практикува този метод. Важното е да се спазва делението на шапките. Човек не може да критикува, когато не е с черната шапка или да “хвали” идеята си, когато не е с жълта шапка. Необходимо е винаги да има един лидер, който последователно прекарва една идея или решение през филтрите на шестте начина на мислене. Всеки взима участие и групата дава необходимия резултат. Важни предпоставки, без които методът няма да е ефективен са:
• Да е налична приятелска атмосфера в групата
• Шапките да са правилно представени (истински шапки, хартиени шапки, …)
• Редът на шапките да е ясно дефиниран от лидера и да се спазва от всички
• Целта на метода да е ясна за групата
• Решенията, предложени накрая на процеса да са валидизирани от всички членове, включени в проблема.
• Процеса да се разработи решение да е достатъчно конкретен за да бъде приложен в конкретен контекст на проблемна ситуация.
Няколко думи за създателя на метода:
Eдуард Де Боно е роден в Малта през 1933, където е получил медицинска диплома. След това е продължил обучението си в Оксфорд, Лондон и Кеймбридж. През 1969 той основава Когнитивния Тръст за Изследване (CoTR), който разпространява неговите трудове по света и съоснованата Мисловна школа. Повечето ползватели на де Боно са от бизнес среди, но той също демонстрира полезността на своя подход в училище и в специфична общност. Нестандартното мислене (out of the box) играе важна роля в целия процес защото чисто интелектуалната гледна точка е балансирана с интуитивно познание или емоции.
Източник : http://www.inspirelearning.net
