Изследването показва, че желанието да се грижим за друг човек, без да очакваме награда, създава уникална мозъчна активност. Тя е съвсем различна от романтичната или сексуалната любов, показват неврофизиологични изследвания на екипа на проф. Марио Борегар от Университета на Монреал в Канада. Тази безусловна любов и всеотдайност може да ни изпълни с огромна радост и даде цел на живота ни. В момента в който помогнем на някого с такова сърце автоматически ние се изпълваме със странно чувство на радост, което ни дава сила и дори подобрява здравето ни.
Учените се интересуват от тази емоция, тъй като според теорията на еволюцията хората би трябвало да изпитват такива чувства само към децата и брачните си партньори, защото те им помагат да предадат гените си на бъдещите поколения. Човек обаче притежава много по-възвишени желания и стремежи от тези елементарни физически инстинкти. Човекът е духовно същество което търси любов, добрина, истина и красота много повече от физическите нужди за оцеляване и удобство. Духовното "Аз" в нас е създадено да бъде субект спрямо физическото ни "Аз". Това означава, че нуждите ни за храна, сън, конфорт и секс са второстепенни, докато нуждата за любов, истина, красота и добро е много по-основна и значима за щастието ни.
В живота безусловната обич често е насочена към хора, с които нищо не ни свързва. Духовното ни "Аз" се нуждае от хранителни елементи за своето развитие и усъвършенстване. Тези подхранващи елементи идват от физическотото ни тяло когато извършим добри действия. Те са необходими за израстването на духа и сърцето ни. С други думи, духът ни се подхранва с полезни витални елементи когато вършим безусловно добро. Тогава вътрешно се изпълваме с духовна сила и в замяна физическото ни тяло получава духовни елементи, които ни носят радост, сила и здраве. (от Обединителния Принцип)
За да установи причината за това, проф. Борегар сканирал мозъчната дейност на хора с доказана способност да изпитват безусловна обич като нископлатени асистенти, които помагат на хора с трудности в ученето. Борегар ги карал да извикват чувства на безусловна обич и да ги задържат в мозъка си, докато ги подлагал на сканиране.
Принципът на обединяване, обаче, ясно показва защо безусловната любов е основната цел на живота ни. Същността на физическия ни живот се определя от качеството на виталните елементи, с които сме подхранвали духа всекидневно. Така духовното ни израстване и развитие зависи от естеството на физическия ни живот. А най-основната цел на земнишя ни живот е да се научим да обичаме с безусловна любов за да можем да живеем щастливо, не само тук, но и в духовния свят където живота ни продължава след края на земния.
Източник : http://istinski.blogspot.com
