И макар да не е съвсем същото единството и близостта, които постигаме при съзнателното емпатично свързване с другите наподобява сливането на телата, макар да е ограничено до емоционално-духовната близост.

След спорове (и дори кавги) може би всички знаем, че сексът е очарователен. Сигурно има и своите хормонални причини, но част от тях вероятно са и в това, че  споровете са плодове на интелектуален обмен, на активна мисловна дейност, на излагане на гледни точки, защита на нашите си и оборване или опити за оборване на чуждите. В този си вид са дейности, засилващи различията и то през силата на ума. А сексът веднага след това неизбежно размива границите, слива, обединява и ни свързва през телата ни. И различията стават богатства, носят удоволствие и може би именно контрастът между двете състояния носи част от очарованието в тези моменти. И със сигурност не е случайно, че точно сексът сдобрява най-бързо, помага най-лесно да забравим ожесточения спор, да се смеем заедно вместо да беснеем.

Аз лично намирам за секси и интелектуалния обмен, но истината е, че с годините ми доскучава все по-бързо за сметка на емоционалната или физическа близост. И макар че физическата близост е малко или повече запазен свят, емоционалната близост е пространство за удоволствие и интензивно съпреживяване с всеки. Защото наистина може да донесе сравнимо усещане за близост, дълбочина и интензитет на свързването като при секса.

Когато човек бъде изслушан с емпатия и от онова пространство на вътрешно притихване често казваме, че е вкусно и като опиташ веднъж ти се иска и още. Със същото значение би могло да кажем, че носи удоволствие и за този, който дава и за този, който получава и удоволствието е взаимно.

От друга страна, сексът като всяка друга човешка дейност не минава винаги гладко, нали? На кого колко често му се иска; какво и как предпочита; по кое време на деня/ нощта и защо са само най-общи въпроси, които всяка връзка има да реши и там емпатията, умението да изслушваш без да осъждаш, да разбираш позицията на другия може да доведе до близост и съпричастност, която без да замества сексуалното общуване може да доведе до съизмерима близост, единство и споделено свещено пространство за двама.

Така че паралелите са много и вероятно ще се връщам към тази тема и занапред, защото хич не е приключила с един пост. :) Но както в секса, така и с емпатията – само като се правят от сърце носят взаимно удоволствие.

Източник : http://emiliailieva.com/?p=926